Батикът е художествена и текстилна техника, при която се използва восък за рисуване върху тъкани, картини, яйца и други повърхности. Думата е с явански (Javanese) произход и в превод означава „рисуване с горещ восък“. Тя произлиза от яванските думи "амба" (означаваща "пиша") и "титик" (означаваща "точка"), което подчертава прецизността на тази древна техника.
Няма точна информация за годината и мястото на произход на батика. Популярно е схващането, че батикът възниква преди повече от 2000 години. Според някои, за негова родина могат да се приемат индонезийските острови. Според други, ранни примери за батик могат да бъдат намерени в страните от Далечния изток, Близкия изток, Азия или Индия, като се предполага, че е достигнал Индонезия по Пътя на коприната.
Независимо от различните теории за произхода на батика, това изкуство е било много популярно през XIII век на островите Ява (Java) и Бали (Bali). Яванците предават изкуството на ръчно рисувани тъкани от поколение на поколение, като всеки клан има своя лична и уникална техника. В миналото батикът е имал дълбока символика – определени десени и цветове са били запазени само за кралското семейство или за важни церемонии. Първоначално само представителите на „синя кръв“ са можели да носят облекла, боядисани в стила на „горещия батик“, но с течение на времето тъканите, обагрени с батик, започват да се продават и така се разпространяват и сред простолюдието. През 2009 г. ЮНЕСКО обяви индонезийския батик за шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството, признавайки културното му значение.
В Европа изкуството на горещия батик става познато през втората половина на XIX век. През 1835 г. в Холандия е създадена първата фабрика, произвеждаща тъкани, боядисани с батикова техника. През първата половина на XX век в Русия е измислено решение, което позволява нанасянето на резерв върху плата без затопляне на восък. Тази техника е наречена студен батик.
На пръв поглед батикът не е сложна техника. Необходими са три неща: восък, текстилна тъкан и багрила. Традиционно, за батик са използвани изцяло естествени багрила, получени от растения като индиго, сандалово дърво, куркума и други. Най-подходящ е пчелният восък, но тъй като той е по-скъп от обикновения восък, използван при производството на свещи, някои предпочитат да го смесват.
Разтопеният восък се нанася върху тъканите, преди те да се потопят в боите. Местата, покрити с восък, не поемат боята. Ако авторът желае да оцвети тъканите в няколко цвята, тогава е необходимо да повтори процедурите по багрене, сушене и нанасяне на восъка, докато получи желания ефект.
При работата, ако е необходимо да се получат тънки линии, се използва специален инструмент с дървена дръжка, който има малък метален контейнер (в повечето случаи конусовиден) с малък отвор в края, от който се излива течният восък.
Восъкът може да се нанася върху тъканите и по други начини: чрез изливане върху плата, рисуване с четка, както и нанасяне с предварително подготвен печат от метал или дърво.
Признак за по-високо ниво на умение е батикът да има еднакви изображения от двете страни на плата. Това подсказва, че рисунката е била направена от двете страни на тъканта с помощта на споменатия по-горе инструмент или с помощта на огледални печати.
След последното оцветяване тъканта се изсушава и се потапя в разтворител, който отстранява восъка. Восъкът може да се махне и като се потопи платът във вряща вода, или като се изглади между две книжни кърпи или страници на вестник. Така, след като восъкът е отстранен, цветовете се разкриват в цялата им дълбочина и богатство.
Технологични разновидности: Горещ батик, студен батик (серти – работа с контур), шибори (връзване на плата) и свободно акварелно рисуване.
Източник: интернет